Велики Преслав

Велики Преслав е втората българска столица.Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век"). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният граде бил обкръжен от белокаменни стени. Тук се намират монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква.