Мед и Мляко

вторник, 8 ноември 2011 г.

Брауниса на Кетрин Хепбърн

Tribute-To-Katherine-Hepburn Brownies
от Baking: From My Home to Yours от Dorrie Greenspan

    1 / 4 чаена чаша брашно
    1 / 2 чаена лъжичка канела (по желание)
    1 / 4 чаена лъжичка сол
    113 гр. (8 супени лъжици) масло, нарязанo на парченца
    1 / 2 чаена чаша какао на прах
    2 чаени лъжички фино смляно разтворимо кафе
    2 яйца, за предпочитане със стайна температура
    1 чаена чаша захар
    1 супена лъжица чист екстракт от ванилия
    1 чаена чаша нарязани орехи
   100гр. горчив шоколад, нарязан на едро

   Загряваме фурната 180гр..Подгответе си съда за печене намаслете и поръсете с брашно или застелете с пекарска хартия.
    Смесете брашното, канела и солта заедно.
    Сложете маслото в малка касерола и сложете на   слаб огън. Когато маслото започне да се топи, сложете пресятото какао добавете разтворимото кафе. Гответе, докато маслото се разтопи и какаото и кафето се смесят, като непрекъснато разбърквате. Свалете от котлона и охладете за около 3 минути.
    Използвайте шпатула или телена бъркалка за да обедините яйцата. Прибавете захарта и ванилията и разбъркайте(не твърде енергично - не искате да добавите въздух на тестото), прибавете сухите съставки, ядките и нарязаният шоколад. Сипете сместа в тавата за печене.
    Печете  в продължение на 30 минути, или до момента в който сладкиша ще продължи да бъде лигав, но на върха ще има суха кора, подобна на хартия. Извадете и оставете да се охлади   за най-малко 30 минути. Поставете върху дъска и когато е напълно охладен   нарежете на 16 парченца.
източник: Surviving Oz

още може да видите:
Бял шоколадов брауниз
Брауниз по Джулия Чайлд
Брауниз с лют червен пипер
Шоколадово-тиквен брауниз
Брауниз с ром и стафиди
Snickerdoodle Blondie
Брауниз с фъстъчено масло и крема сирене

събота, 5 ноември 2011 г.

Кръстова гора

Топлите почивни есени дни са идеални за разходки и така ето малко снимки от една скорошна разходка из Родопите където сред красива природа се намира манастирът “Св. Троица” – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. През последните години сред православните християни в България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня и място за поклонение.

Няма никакво съмнение, че на този родопски връх е съществувал манастир, но днешното стройтелство не позволява да се направи по обстойно проучване на местността, има и много предания ето малка чест от едно от многото :

"През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях явяването на кръст на небето известява цар Борис III, с когото се познавал лично. След една нощ, прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.”
Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. Йорданчо съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен."

материали от интернет.

аязмо “Гълъбичката”

"След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков."

"На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода."
материали от интернет
На това място, наречено аязмо “Гълъбичката”, поставят още един кръст.

От двете страни на пътечката зад храма, която води до кръста, са разположени параклисите на 12-те апостоли. .

Шоколадов крамбъл с круши

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Супа с марокански вкус с нахут и булгур

1 / 4 чаена чаша зехтин
1 голяма глава лук, нарязани на кубчета средно
6 скилидки чесън, пресовани
1 чаена лъжичка кориандър
1 чаена лъжица смлян кимион
1 / 8 чаена лъжичка лют червен пипер
1препълнена чаена лъжица сладък червен пипер

2/3 чаена чаша булгур
425 гр. консервирани домати или доматен сок
425гр. консерва нахут, изцеден и се изплаква добре ( може и суров но трябва предварително да е накиснат във вода за 16 часа и при готвенето булгура се прибавя по средата на варенето на нахута и отвреме на време се добавя вода ако е необходимо)
1 кубче зеленчуков или пилешки бульон
1 чаена лъжичка захар
сол
Прясно смлян черен пипер

Загрейте зехтина голяма тенджера на средно висока температура. Добавете лука и чесъна и задушете, докато лука започне да става полупрозрачен, намалете топлинна ако започне да се запържва. Добавете подправки и разбъркайте за минутка. Добавете доматите, булгура, нахута, бульон, и захарта. Подправете с няколко щипки сол и пресен черен пипер. Разбъркайте добре. Нахута и булгура трябва да се покрият с течност.

Оставете да къкри на по-ниска топлинна за 45 минути..

Подправете на вкус със сол и черен пипер..

Сервирайте супата, леко поръсена с екстра чист зехтин и лют червен пипер.

Сладкиш с круши

вторник, 25 октомври 2011 г.

Пълнен лук с киноа

6 бр среден бял лук ( може да си на набавите 3 глави бял и 3 глави червен)
1- 2 скилидки чесън, пресовани
1 морков, настържете
1 червена чушка, нарежете на ситно
1 чаена чаша Киноа
2 - 1/2 чаени чаши вода
2 супени лъжици доматено пюре
1/2 чаена лъжица червен пипер
едно стръкче прясна мащерка
1 чаена лъжица къри
1/4 чаена лъжица кориандър
щипка лют червен пипер
сол и черен пипер на вкус

Загрейте фурната на 200гр.
Сложете тенджера с вода и оставете да кипне, през това време...
Отрежете малко от долната част на лука така че като го поставите в тавата да седи а не да се търкаля. Отрежете част от горната част , като може да си запазите капачето за покриване.
Обелете ненужните външни пластове от лука.
Поставете лука във врящата вода и оставете за 10 мин. или докато лука омекне.
Оставете да изстине и след това извадете централната част на всеки лук. Използвайте лъжица да за извадите вътрешните слоеве на лука.
Готовият лук поставете в плитка тава .

Част от вътрешността на лука я нарежете на ситно а другата я поставете в херметическа кутия и приберете в хладилника за понататъчна употреба.
Загрейте дълбок тиган налейте олио и поставете нарязаният на ситно лук и чесъна, задушете.
Добавете червената чушка, червеният пипер и маркова и гответе за 2-3 мин.
Добавете киноата, водата, доматеното пюре и мащерката.
Оставете да заври, намалете топлината и оставете да къкри за 20-25 мин. или докато киноата абсорбира водата и стане готова ( даже и да остане леко хрупкава на места тя ще продължи да се готви). Отстранете от огъня и прибавете останалите подправки кърито, кориандъра, черен пипер и сол на вкус, разбъркайте.
Запълнете лука със сместа полейте отгоре щедро със зехтин или олио, запълнете дъното на тавичката с вода, покрийте с фолио и печете за 40 мин.

Домати в марината

неделя, 23 октомври 2011 г.

Асеновата крепост

Асеновата крепост или Петрич е средновековна крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 km от Асеновград, България. . Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход.

Асеновата крепост без съмнение е най-интересният и просъществувал най-дълго време паметник на културата в Асеноваград- с хронологични граници от късната бронзова епоха да началото на 15 век. Крепостта е изградена на непрестъпната скала в началото на прохода, свързващ Тракия с Беломорието. Единствено достъпна е от югозапад, затова там е изградена крепостна стена, снабдена по-късно с бойни зъбери. На запад в подножието на скалата преминава стратегическият път. Там е изградена висока трапецовидна отбранителна кула. Архелогическите материали и откритото в северното й подножие погребение на тракийски войн ( V- IV в. пр. Хр.) сочат, че "крепостта" в началото на късната бронзова епоха е съществувала като тракийско скално светилище, а по късно вече като тракийска крепост.

Проведените архелогически разкопки на т.нар. феодален замък - най- високата и силно укрепена част на крепостта, разкриват наличието на 3 големи периода- IX, XI и XIII век. През XI век вече е съществувала и малка църква - параклис. Най- голямото разширение и преустройство на крепостта свързваме със строителната дейност на цар Иван-Асен II, запечатана в историческият надпис върху една скала над входа на крепостта:

"В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град"

По негово време е изградена и допълнителна крепостна стена на югозападния склон под Феодалният замък. Негово дело е и строежа на голямата двуетажна крепостна църква "Св. Богородица Петричка".