Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица, притоци на р. Тополница са били подходящо място за почивка на кервани, пътници и търговци. Така възниква града.
Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилеги.
В Копривщица са съхранени близо 400 старинни къщи, които греят в ярки цветове – синьо, червено, жълто, оранжево и бяло. Скрити зад тежките дървени порти и високите каменни зидове, те са спътници на историята. Някои от тях са потънали в охолство и зеленина, докато други тъжно гледат на живота през изпочупените си прозорци и охлузени стени. Всяка от къщите в Копривщица има своя история.
Старата църква „Успение на Света Богородица. Построена е през 1817 г., но е възстановявана неведнъж с помощта на местните хора. Впечатляващ е дървеният иконостас във вътрешността на църквата и добре поддържания двор пред нея.
Копривщица е малък, но чаровен град- в който хората се държат мило с непознати, град в който добротата се счита за ценност, а искрената усмивка не струва пари. Спокойното и позитивно отношение на хората, наред с чистите улици и изобилието от цветя те карат да се отпуснеш и да релаксираш.
Публикации
1 коментар:
Благодаря за прекрасната разходка! По тези места не съм стъпвала от години и сега се пренесох мислено точно там. :)
Публикуване на коментар