Мадара

Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции.

Мадарската крепост се намира над Мадара в най-високата точка на Историческо-архитектурният резерват “Мадарски коник”.

Използва се от ІV до ХV в. Източната страна на крепоста е скалата на която е изсечен Мадарският коник














Крепостта Мадара е мястото на маджарски погром над войските на Симеон Велики.

След това поражение обаче Симеон сключва договор с печенегите и съвместната военна коалиция буквално изтребва маджарското цивилно население,което принуждава 200 000 унгарска армия да избяга в днешните маджарски земи и да тероризира Европа търсейки нови жени и плячка.

Смята се ,че мадарският конник е бил изсечен в скалите по заповед на Омуртаг и посветен на Крум и неговите бойни успехи.