Вси светии

Древните келти празнуват своята Нова Година - Samhain (Самхейн). В края на октомври те прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций 4 утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици.
В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween и се произнася Халоуин както се нарича в САЩ и до днес. Днес в празника присъстват и ябълкитe, орехите, черните котки, магията на Самейн, духовете, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и Деня на всички души. Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври), самият ден и следващият Ден на душите се наричат още и Hallowmas. Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската.

В България православната църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.
На българския празник Сирни Заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя) хората се маскират и излизат кукерите.